Да, да, знам, отдавна не съм пускала нищо ново. За любопитните, ето какво ми се случва.
Миналата седмица ни дойдоха на гости ученици от американската гимназия в Будапеща, да ни помогнат да съберем ябълките и картофите. Само едно момиче беше от Унгария, останалите бяха корейци, китайци и един испанец за цвят. Чак се шегувахме, че нашата ферма експлоатира китайските деца. Голям смях. Беше наистина разпускащо да съм заобиколена от хора, знаещи достатъчно английски, че да разбират шегите ми. Учителите, които придружаваха децата ("децата"... минах 20 и изведнъж всички 18-19-годишни станаха "децата"), Бен и Кевин, бяха големи симпатяги и казаха, че ще ни издействат покана от началството си, да зарибяваме хлапетата да ходят и те доброволци.
След няколкодневно висене по клонаците, белене, кълцане и варене на мармалад, се върнахме към нормалния режим. В градината има все по-малко работа и повечето време го прекарваме в подпиране по оградите. Днес най-подмолно се изшмулих от градинската работа и отидох с работниците до Диошдьор, да прекарваме бали сено. Сигурно има да си пощя сламки от косата цяла седмица.
В момента в Мишколц се вихри филмов фестивал. В неделя ходихме с Анамари и Роби (гаджето и) на кино. Филмът беше хубав и тъй като фестивалът е международен - с английски субтитри.
Аз всъщност го бях гледала вече, може би седмица преди да замина за Унгария. Ама шшшт, ГДБОП дебне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар