Делничен проект - мистериозна гнус в буркан

Epic facepalm

Пак драми, при това на килограм.

Поради разместване в програмата, вечра имах лошия късмет да съм в една смяна с Кармен, след което трябваше да отидем на урок по унгарски. На отиване, тъкмо се бях приготвила за тръгване и клечах нервно на шкафчето за обувки, когато тя се появи, току-що събудена и отиваща да си прави закуска. Като видях какво е положението, казах едно "чао" и се изнесох да си гоня автобуса. Кармен, естествено, закъсня. След работа - същото. Нагънах си обяда колкото можах по-бързо и я оставих да си смуче картофите колкото време иска. Излишно е да споменавам, че пак закъсня. Дори Олмо се появи преди нея в часа, а неговата шматкавост е направо пословична. Когато най-после довтаса, пусна една тежка въздишка и каза, че не разбирала защо съм постъпила така. Тук учителката има неблагоразумието да ни помоли да се сдобрим, с което измъкна тапата на нашата обична португалка. Не разбирала защо не съм искала дя изчакам, за разлика от мен, тя имала нужда да се храни, не била нейна вината, че рейсът закъснял. Можело съм да и кажа, защо съм била такава необщителна, защо когато поканели гости не съм искала да им обръщам внимание, защо когато дошла Клаудия съм се държала приятелски, а с нея (Кармен) не съм била искала да говоря, не съм искала да вечерям с нея, да ходя в Сърбия, Полша, Чехия, Австрия и не знам още къде си, защо съм искала да работя в неделя, когато те работели в събота и т.н. и т.н. Можех да си измислям какви ли не оправдания за работния график и защо не можем да си вземем десетдневна отпуска всички по едно и също време, но след като постави въпроса така, нямаше как другояче да и отговоря. "Не те харесвам, Кармен. Не те мразя, но нямам и намерение да прекарвам с теб повече време от крайно необходимото". Можело било да не я харесвам, но трябвало да я уважавам, защото сме били живеели заедно. "Извинявай, но ми е трудно да уважавам някого, който за месец и половина не се е опитал да разбере как се разчита разписанието на рейсовете." И така нататък. Общо взето, държах се като едно много спокойно и уравновесено чудовище, докато тя се пенявеше от злоба или абстиненция, не съм сигурна кое точно. Аз лично се почувствах много добре след като и казах какво мисля за нея, но ми беше крайно неприятно, че трябваше да разиграваме такава сцена пред учителката. До края на часа Кармен мрънка, че нищо не разбирала и не можела да се концентрира.

Като се прибрах, драснах един мейл на Моника, че се е случила случка. Тя ми отговори, че знаела, Кармен и била ревала по телефона. Каза, че имало някакво събрание в четвъртък (т.е. днес) във фермата и, ако можело, искала да се видим и да изясним ситуацията. Кармен и Олмо щели да ходят на плаж с клиентите и щели да върнат Кармен с буса, долу горе по това време, когато приключвала срещата на Моника. Аз от друга страна се бях разбрала с Адриан да плевим патладжаните в ранни зори, така че трябваше да свърша работа в 12 и да изчакам докъм 3-4.

Та така, отидох днес, изплевихме патладжаните, че и ягодите, че и закарахме сено до конюшните (возих се на трактооооор :)))) ), стана 12 часа и аз се нагласих да чакам. Не е като да нямаше с какво да се забавлявам - поиграх си с кученцата, занесох на конете и магарицата редовната доза ябълки, срещнах Тиби (един от шофьорите, дето го ползват за майстор - той ни смени бравите, когато Кармен се разпищя, че вратите се отваряли трудно), сглобихме три шкафа и две маси (електрическата отвертка е дар Божи!) и дори успях да се видя с Моника за пет минути, докато им траеше почивката за цигарка и кафенце. Разказах и каква е ситуацията от моята страна, тя каза, че Кармен била "трудна" и въпреки, че си личало, че не позволяваме на личните ни отношения да се отразят на работата ни, трябвало да намерим начин да се разберем.

Към 4 без нещо се появи буса, слязоха всички, а от Кармен ни следа. Анамари ми обясни, че "Кармен била много изморена" и се прибрала вкъщи, казала била на Моника и аз можело да си ходя. Което, освен че ми беше вързала тенекия, означаваше още, че е звъняла на Моника по време на работната среща. А на мен вече не са ми останали сили дори да се ядосвам. Просто...

Работа, работа, работа

Не бих искала да оставя читателите си с впечатлението, че само си развявам гащите по баирите и хайманосвам насам-натам по кръчми и паркове, затова в днешната публикация ще си поговорим малко за Работа с главно Р.

Като за начало работният ни ден варира между 4 и 7 часа, в зависимост от това кога какво трябва да се свърши. За седмица трябва да ни се събират 35 часа, като в това число влизат и четирите часа седмично уроци по унгарски. Не мога с думи да ви опиша каква манна небесна е подобен график. Имам време за всичко - да си поддържам стаята чиста и подредена, да се изпера, да си сготвя, да си науча уроците, да се разходя, да повися пред лаптопа и да поработя на собствените си ръкоделия. Толкова много свободно време предразполага към развиване на хроничен мързел, но с гордост мога да заявя, че не му позволявам дори да покълне - гледам винаги да си намеря нещо за вършене и да сведа кисненето във фейсбук до минимум. В момента работя по три, да ги наречем, проекта - типичното за мен бодичкане с игла в кълбо вълна (да, отново кон, но не се и съмнявайте, ще дойде време и на хобитите); изработването на карти за една игра, която бих искала да изпробваме в Бритиш клуба (т.е. фотошопване на картите, изрязване, лепене и когато се докопам до машинката в офиса - ламиниране) и най-трудоемкия - изработване на ризница, най-простата плетка, 4 в 1. След известно време прекарано в търсене на тел, подходящи инструменти, счупването на 2 чадъра и един чифт клещи, в момента разполагам с парче chain-mail с размери 2 педи. За съжаление върви наистина бавно - мога да добавям най-много по 4-5 пръста седмично, без да ми се отвинти китката от навиване и рязане на халки.

Но да се върнем на Работата. В дневния център на улица Форгач стопанисвам ателието по ръкоделие три пъти седмично. Повечето от момичетата са се "специализирали" в определена област - плетене на гривнички, изработването на брошки-цветя от опърлени парченца изкуствен плат, помпони от цветни конци и т.н., и се занимават само с това - пробват веднъж-дваж с иглата и след това се връщат към любимото си занимание. Успях обаче да си спечеля агитка почитатели и след като им показах как се прави костенурката-магнитче, се заеха с измайсторяването на цяла менажерия. Ето малко снимки:

Във фермата нещата са малко по-различни. Клиентите там са с доста по-ниска интелигентност, свикнали са да им се угажда и като цяло нямат желание да опитват нищо креативно. Работата във фермата се състои основно от следене пребиваващите там да вършат ежедневните си задължения - да се редуват за миенето на чиниите и чистенето, да разхождат палетата, както и  да се разхождат себе си, а не просто да седят пред входа. Някои от по-самостоятелните момчета работят в градината и  при животните и обичам да прекарвам времето си с тях и да им помагам. Досадна, изгърбваща и мърлява работа, като плевенето на домати и разделянето на мухлясалия от не-толкова-мухлясалия хляб, отделен за храна на прасетата, се превръща в нещо съвсем различно, когато е разнообразена с дуелиране с изсъхнали франзели* или опити да се свири на стръкче трева. Дори си позволяваме да си организираме престрелка с градинските маркучи, ако работата върви бързо. Да, знам, голямо съм детенце. Ето още малко снимки:

--------------

*трябва да отбележа, че попаднах на не малко отлични образци на джуджешкото бойно пекарство - питки и хлебчета с прекрасен, свеж вид, напълно запазени, без следа от мухъл или плесен, затова пък със способността да нанесат смъртоносни поражения по избраната цел. Ищван се опита да разполови един подобен екземпляр с правата лопата но се наложи да спре, защото стоманата започна да се нащърбва.

On my own

На мърлячите в петък им скимна да заминат за Сърбия, явно са си намерили домакин за уикенда. Колкото можах по-учтиво отказах да ги придружа (съответно да им бъда бавачка и преводач) и с разтуптяно сърце ги изпратих чак до входната врата, където замалко да се разподскачам от щастие. Оставиха ми купична мръсни чинии и две загорели тенджери (едната с ориз, другата идея си наямам с какво), сигурно за да не ми е мъчно за тях, но ще си ги намерят, като си дойдат.

Най-после самичка се наспах като хората и в събота сутринта най-после пристъпих към изпълнение на плана от миналата седмица, а именно - пътуване до Токай. Хванах автобусчето до последната спирка, минах кръговото малко след изхода на града и вдигнах палец. Доста си повисях - може би 20-тина минути, но най-накрая ме взе една кола. Човекът обясни, че преди години пропътувал половин западна Европа на стоп и сега винаги качвал, ако има място. Отивал в Бодрогкерестур, на 7-8 километра от Токай и можел да ме хвърли до там. Сподели още, че се занимавал с отдаване на канута и лодки под наем за разходки по Бодрог и Тиса. След като ме остави се поразходих малко покрай брега, жегата беше ужасяваща и близостта до водата беше единственото спасение, въпреки комарите. 

След това се насочих към изхода на селцето (което всъщност представляваше два реда къщи, наредени спретнато край главния път) с идеята да хвана нова кола, когато срещу мен изскочи това:

 Тръгнах след тях, като магаре след морков, и се озовах на една морава, където, както, както ми обясни един приятеслки настроен металяга от зяпачите, щял да се провежда събор на алтернативните средства за придвижване. С други думи, беше подготвено трасе, което всеки желаещ можеше да мине с каквото си е докарал от вкъщи - мотори с кош, мотори без кош, коне, файтони и дори един модифициран сафари-трабант. Всякакви мисли за път моментално ми излетяха от главата и прекарах целия следобед под сянката на един орех, сърбайки мазен гулаш (за 200 форинта купичката) с тлъст резен домашен хляб, подвиквайки и ръкопляскайки на участниците и особено на един файтонджия с много дребни кончета, който насмете трасето за отрицателно време и обра овациите на публиката.

След края на събитието най-после продължих пътя си. Качиха ме двойка - унгарка и украинец, от които не успях да изкопча нищо интересно, предпочитаха да си говорят по между си, но любезно ме свалиха на самия център на Токай, пред бюрото за туристическа информация. Запасих се с прилично количество брошури - за Егер,  Хортобадь, за видовете змии в региона и как да се предпазим от ухапвания, както и какво да направим, след като ни ухапят (на корейски), за Балатон и за операта в Будапеща. Разходих се малко, пощраках с фотоапарата и като на майтап се озовах на гарата. Тъй като вече минаваше шест часа, а аз бях порядъчно слънчасала, изгоряла и мръсна, реших да хвана влака до вкъщи. Нещото което ме изненада - на гарата не си купуваш билет за определен влак, а за дестинация (в моя случай - Токай - Мишколц). Издават ти билетче, което можеш да ползваш когато си поискаш, в рамките на един месец. Във влака никой не прояви особен интерес към него и тъкмо мислех да си го запазя, ако реша пак да се отбия до Токай през следващите 30-тина дни, когато, за мое разочарование, дойде кондуктора и надраска нещо с почти лекарски почерк и огради датата. Щях да умра от яд, бяхме на не повече от два-три километра от Мишколц.

Неделята я прекарах в чистене, пране и готвене, а след това - разходка в парка и игра на петанк и крикет с другарчетата от бритиш клуба. Правилата на крикета все още са ми тъмна Индия, но като цяло се състои в равни порции хвърляне, удряне, тичане и викане, така че си е приятно прекарване на неделния следобед, да не говорим полезно за човек, който през живота си не е спортувал.

...

Така изглежда кухнята ни от три дни насам. След малко ще надам вой да изчистят, при което Кармен ще ми каже, че е достатъчно зряла, за да прецени сама кога да изчисти, че и вдигам кръвното и трябва заради мен да пие лекарство и ако това отношение продължи, ще си тръгне, защото не иска да влезе в болница. Прав и път.

Още малко за уикенда

И за да не си помислите, че знам само да мрънкам и да се оплаквам, нека поразкажа и за хубавите неща, които ми се случиха тия дни.

Започвам пак от петък. Както споменах по-долу, имахме промяна в работната програма - вместо във фермата трябваше да отидем в дневния център (майчице, още не съм ви разказала за дневния център, трябва да спретна скоро един пост и за това). Някаква колежка щяла да напуска - заминавала за Швейцария - и сме щели да и правим изпращащо парти. Отидохме, позабърсахме масите, наредихме столовете, събраха се всички в салона и... започнаха да пеят "Честит рожден ден, Веси"! Направо щях да падна от изненада. Послушахме малко музика, потанцувахме, Бори тържествено ми връчи Тортата (да, мамо, розова) и ме натириха да си ходя, полагал ми се почивен ден. Тук замалко ще се върна към предишния пост - ако тогава ми бяха казали, че ще имаме гост, можеше да отида да го взема от гарата, а не да виси там като преоценена луканка. Ама то се иска малко мозък за тия неща. Както и да е. Торта.

В събота, както вече казах, спах цял ден и поработих малко над ризницата - много бавно става, но поне сега като си приспособих инструментите, не ми излизат пришки по ръцете и работата върви по-лесно.

В неделя, тъй като се падаше първата неделя от месеца, на главната улица имаше антикварен базар (или както му казваме ние - битак). Поразгледах малко, преди да тръгна за работа и си подарих ето това:

 

Май прешъс!

На работа беше подобаващо спокойно - отидох, обядвахме и клиентите легнаха за следобедна дрямка. Аз се отбих до конете и магаренцето да им занеса ябълки, поиграх си с яренцата, посъсках си с гъската (това май не беше много умно от моя страна, намерим ли се от една и съща страна на оградата - спукана ми е работата), потичах с палетата и дойде време за следобедна закуска. След това почистване на стаите на клиентите (т.е. те си ги почистват, а аз гледам да изхвърлят боклука навън, а не да го насмотат зад гардероба), вечеря и обратно вкъщи. Отбих се до парка за среща на бритиш клуба - тъкмо бяха приключили играта на крикет, но ми казаха малко за правилата и ми дадоха да опитам няколко пъти. С бу'алката съм гола вода, но мятам много мазни ниски топки и си заслужих похвала :))))) На връщане един от многобройните Ласловци ми разказа, че хълмът Аваш бил прокопан от изби, че навремето не пиели толкова бира, а се разхлаждали с ледено вино, разредено с газирана вода (това и аз си го правя, много е свежо), но преди години плъзнала някаква болест по лозите и вече не правели вино и ми показа едно ресторантче, където чат-пат се събирали с клуба и където правели "феноменални" палачинки със сирене и мармалад. На път към къщи ги оставих в Grizzly's, където щяха да дават финала Италия - Испания и се прибрах за леден душ. И общо взето с това се приключи уикенда.

Съквартирантски неволи

Просто не знам откъде да започна. Умът ми не побира как е възможно да има толкова тъпи, нагли и несъобразителни хора.

В петък ми сервираха, че щял да ни идва някакъв испанец на гости. Същия ден. Не нечий познат, просто каучсърфър. Направо не знаех какво да кажа. Не ме разбирайте погрешно, с две ръце съм за каузата и нямам нищо лично срещу момчето, но можеше да ми кажат и пет минути преди да дойде. И какво точно мислят да го правят на следващия ден? Те са на работа, а аз си имам планове, нямам намерение да ставам бавачка на техния гост, а още по-малко имам намерение да оставям непознат сам вкъщи.Да не говорим, че изобщо не им прави впечатление къде го канят - в умивалника мръсни чинии до тавана, навсякъде стъпки, леген с вкиснато пране в банята, фасове из цялата къща - и това, забележете, от Кармен, която още с пристигането се разрева, че апартаментът не бил излъскан до блясък. За капак ни промениха работната програма, те не се обадили на човека, ами го оставили да мухлясва на гарата и да се чуди ще го посреща ли някой или да се прибира откъдето е дошъл.

Както и да е, доведоха го, наляха му една вода и Олмо изчезна нанаякъде, а Кармен седна да си приказва с майка си по скайпа. Страхотно гостоприемство. По едно време ми казаха, че са се разбрали да излезем вечерта с Клаудия за по една бира. Май не съм ви говорила за Клаудия - тя учи в Будапеща, но чат-пат се прибира в Мишколц при родителите си, познава много доброволци и знае къде какво има за разглеждане. Само че се оказва, че няма да сме с Клаудия, а с една тумба непознати, които били срещнали на улицата преди няколко дни и нямало да се ходи за по бира, ами ще се пие вкъщи. Противна поп музика, пращяща от лаптопа на Олмо, викове, бира и палинка. Направо чудна вечер. Някои от хората изглеждаха приятни, но аз тотално бях изгубила всякакво желание да социализирам с тях. Към 5-6 сутринта се изнесоха, най-после. Дотук с плановете в да отида до Токай - цялата събота спах.

Сигурно ви звуча като някоя смотла, като досадната лелка, която почва да тропа с метлата по тавана, като усилите малко музиката. Истината е, че нямам нищо против да си правят купони. Попринцип не съм свикнала да имам гости и се чувствам некомфортно, когато има непознати вкъщи, но разбирам - петък вечер е, искат да се забавляват, особено Олмо, който си е още момченце и сега сигурно се чувства като отвързан. Но да ме предупреждават. Не да ме питат, няма начин да им забраня, но да ми казват поне. Все пак и аз живея тук. И като си поканите гости - ами обръщайте им малко внимание. Не да доведете човек вкъщи и да седнете да си чатите.