Просто не знам откъде да започна. Умът ми не побира как е възможно да има толкова тъпи, нагли и несъобразителни хора.
В петък ми сервираха, че щял да ни идва някакъв испанец на гости. Същия ден. Не нечий познат, просто каучсърфър. Направо не знаех какво да кажа. Не ме разбирайте погрешно, с две ръце съм за каузата и нямам нищо лично срещу момчето, но можеше да ми кажат и пет минути преди да дойде. И какво точно мислят да го правят на следващия ден? Те са на работа, а аз си имам планове, нямам намерение да ставам бавачка на техния гост, а още по-малко имам намерение да оставям непознат сам вкъщи.Да не говорим, че изобщо не им прави впечатление къде го канят - в умивалника мръсни чинии до тавана, навсякъде стъпки, леген с вкиснато пране в банята, фасове из цялата къща - и това, забележете, от Кармен, която още с пристигането се разрева, че апартаментът не бил излъскан до блясък. За капак ни промениха работната програма, те не се обадили на човека, ами го оставили да мухлясва на гарата и да се чуди ще го посреща ли някой или да се прибира откъдето е дошъл.
Както и да е, доведоха го, наляха му една вода и Олмо изчезна нанаякъде, а Кармен седна да си приказва с майка си по скайпа. Страхотно гостоприемство. По едно време ми казаха, че са се разбрали да излезем вечерта с Клаудия за по една бира. Май не съм ви говорила за Клаудия - тя учи в Будапеща, но чат-пат се прибира в Мишколц при родителите си, познава много доброволци и знае къде какво има за разглеждане. Само че се оказва, че няма да сме с Клаудия, а с една тумба непознати, които били срещнали на улицата преди няколко дни и нямало да се ходи за по бира, ами ще се пие вкъщи. Противна поп музика, пращяща от лаптопа на Олмо, викове, бира и палинка. Направо чудна вечер. Някои от хората изглеждаха приятни, но аз тотално бях изгубила всякакво желание да социализирам с тях. Към 5-6 сутринта се изнесоха, най-после. Дотук с плановете в да отида до Токай - цялата събота спах.
Сигурно ви звуча като някоя смотла, като досадната лелка, която почва да тропа с метлата по тавана, като усилите малко музиката. Истината е, че нямам нищо против да си правят купони. Попринцип не съм свикнала да имам гости и се чувствам некомфортно, когато има непознати вкъщи, но разбирам - петък вечер е, искат да се забавляват, особено Олмо, който си е още момченце и сега сигурно се чувства като отвързан. Но да ме предупреждават. Не да ме питат, няма начин да им забраня, но да ми казват поне. Все пак и аз живея тук. И като си поканите гости - ами обръщайте им малко внимание. Не да доведете човек вкъщи и да седнете да си чатите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар