Epic facepalm

Пак драми, при това на килограм.

Поради разместване в програмата, вечра имах лошия късмет да съм в една смяна с Кармен, след което трябваше да отидем на урок по унгарски. На отиване, тъкмо се бях приготвила за тръгване и клечах нервно на шкафчето за обувки, когато тя се появи, току-що събудена и отиваща да си прави закуска. Като видях какво е положението, казах едно "чао" и се изнесох да си гоня автобуса. Кармен, естествено, закъсня. След работа - същото. Нагънах си обяда колкото можах по-бързо и я оставих да си смуче картофите колкото време иска. Излишно е да споменавам, че пак закъсня. Дори Олмо се появи преди нея в часа, а неговата шматкавост е направо пословична. Когато най-после довтаса, пусна една тежка въздишка и каза, че не разбирала защо съм постъпила така. Тук учителката има неблагоразумието да ни помоли да се сдобрим, с което измъкна тапата на нашата обична португалка. Не разбирала защо не съм искала дя изчакам, за разлика от мен, тя имала нужда да се храни, не била нейна вината, че рейсът закъснял. Можело съм да и кажа, защо съм била такава необщителна, защо когато поканели гости не съм искала да им обръщам внимание, защо когато дошла Клаудия съм се държала приятелски, а с нея (Кармен) не съм била искала да говоря, не съм искала да вечерям с нея, да ходя в Сърбия, Полша, Чехия, Австрия и не знам още къде си, защо съм искала да работя в неделя, когато те работели в събота и т.н. и т.н. Можех да си измислям какви ли не оправдания за работния график и защо не можем да си вземем десетдневна отпуска всички по едно и също време, но след като постави въпроса така, нямаше как другояче да и отговоря. "Не те харесвам, Кармен. Не те мразя, но нямам и намерение да прекарвам с теб повече време от крайно необходимото". Можело било да не я харесвам, но трябвало да я уважавам, защото сме били живеели заедно. "Извинявай, но ми е трудно да уважавам някого, който за месец и половина не се е опитал да разбере как се разчита разписанието на рейсовете." И така нататък. Общо взето, държах се като едно много спокойно и уравновесено чудовище, докато тя се пенявеше от злоба или абстиненция, не съм сигурна кое точно. Аз лично се почувствах много добре след като и казах какво мисля за нея, но ми беше крайно неприятно, че трябваше да разиграваме такава сцена пред учителката. До края на часа Кармен мрънка, че нищо не разбирала и не можела да се концентрира.

Като се прибрах, драснах един мейл на Моника, че се е случила случка. Тя ми отговори, че знаела, Кармен и била ревала по телефона. Каза, че имало някакво събрание в четвъртък (т.е. днес) във фермата и, ако можело, искала да се видим и да изясним ситуацията. Кармен и Олмо щели да ходят на плаж с клиентите и щели да върнат Кармен с буса, долу горе по това време, когато приключвала срещата на Моника. Аз от друга страна се бях разбрала с Адриан да плевим патладжаните в ранни зори, така че трябваше да свърша работа в 12 и да изчакам докъм 3-4.

Та така, отидох днес, изплевихме патладжаните, че и ягодите, че и закарахме сено до конюшните (возих се на трактооооор :)))) ), стана 12 часа и аз се нагласих да чакам. Не е като да нямаше с какво да се забавлявам - поиграх си с кученцата, занесох на конете и магарицата редовната доза ябълки, срещнах Тиби (един от шофьорите, дето го ползват за майстор - той ни смени бравите, когато Кармен се разпищя, че вратите се отваряли трудно), сглобихме три шкафа и две маси (електрическата отвертка е дар Божи!) и дори успях да се видя с Моника за пет минути, докато им траеше почивката за цигарка и кафенце. Разказах и каква е ситуацията от моята страна, тя каза, че Кармен била "трудна" и въпреки, че си личало, че не позволяваме на личните ни отношения да се отразят на работата ни, трябвало да намерим начин да се разберем.

Към 4 без нещо се появи буса, слязоха всички, а от Кармен ни следа. Анамари ми обясни, че "Кармен била много изморена" и се прибрала вкъщи, казала била на Моника и аз можело да си ходя. Което, освен че ми беше вързала тенекия, означаваше още, че е звъняла на Моника по време на работната среща. А на мен вече не са ми останали сили дори да се ядосвам. Просто...