Не бих искала да оставя читателите си с впечатлението, че само си развявам гащите по баирите и хайманосвам насам-натам по кръчми и паркове, затова в днешната публикация ще си поговорим малко за Работа с главно Р.
Като за начало работният ни ден варира между 4 и 7 часа, в зависимост от това кога какво трябва да се свърши. За седмица трябва да ни се събират 35 часа, като в това число влизат и четирите часа седмично уроци по унгарски. Не мога с думи да ви опиша каква манна небесна е подобен график. Имам време за всичко - да си поддържам стаята чиста и подредена, да се изпера, да си сготвя, да си науча уроците, да се разходя, да повися пред лаптопа и да поработя на собствените си ръкоделия. Толкова много свободно време предразполага към развиване на хроничен мързел, но с гордост мога да заявя, че не му позволявам дори да покълне - гледам винаги да си намеря нещо за вършене и да сведа кисненето във фейсбук до минимум. В момента работя по три, да ги наречем, проекта - типичното за мен бодичкане с игла в кълбо вълна (да, отново кон, но не се и съмнявайте, ще дойде време и на хобитите); изработването на карти за една игра, която бих искала да изпробваме в Бритиш клуба (т.е. фотошопване на картите, изрязване, лепене и когато се докопам до машинката в офиса - ламиниране) и най-трудоемкия - изработване на ризница, най-простата плетка, 4 в 1. След известно време прекарано в търсене на тел, подходящи инструменти, счупването на 2 чадъра и един чифт клещи, в момента разполагам с парче chain-mail с размери 2 педи. За съжаление върви наистина бавно - мога да добавям най-много по 4-5 пръста седмично, без да ми се отвинти китката от навиване и рязане на халки.
Но да се върнем на Работата. В дневния център на улица Форгач стопанисвам ателието по ръкоделие три пъти седмично. Повечето от момичетата са се "специализирали" в определена област - плетене на гривнички, изработването на брошки-цветя от опърлени парченца изкуствен плат, помпони от цветни конци и т.н., и се занимават само с това - пробват веднъж-дваж с иглата и след това се връщат към любимото си занимание. Успях обаче да си спечеля агитка почитатели и след като им показах как се прави костенурката-магнитче, се заеха с измайсторяването на цяла менажерия. Ето малко снимки:
Във фермата нещата са малко по-различни. Клиентите там са с доста по-ниска интелигентност, свикнали са да им се угажда и като цяло нямат желание да опитват нищо креативно. Работата във фермата се състои основно от следене пребиваващите там да вършат ежедневните си задължения - да се редуват за миенето на чиниите и чистенето, да разхождат палетата, както и да се разхождат себе си, а не просто да седят пред входа. Някои от по-самостоятелните момчета работят в градината и при животните и обичам да прекарвам времето си с тях и да им помагам. Досадна, изгърбваща и мърлява работа, като плевенето на домати и разделянето на мухлясалия от не-толкова-мухлясалия хляб, отделен за храна на прасетата, се превръща в нещо съвсем различно, когато е разнообразена с дуелиране с изсъхнали франзели* или опити да се свири на стръкче трева. Дори си позволяваме да си организираме престрелка с градинските маркучи, ако работата върви бързо. Да, знам, голямо съм детенце. Ето още малко снимки:
--------------
*трябва да отбележа, че попаднах на не малко отлични образци на джуджешкото бойно пекарство - питки и хлебчета с прекрасен, свеж вид, напълно запазени, без следа от мухъл или плесен, затова пък със способността да нанесат смъртоносни поражения по избраната цел. Ищван се опита да разполови един подобен екземпляр с правата лопата но се наложи да спре, защото стоманата започна да се нащърбва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар