Първи впечатления

Моника

Менторката ни, отговаря за нашето благополучие и безпроблемно пребиваване. Нейна е задачата да скача при всяка наша прищявка и да ни угажда. Или поне тя така ни обясни. Чудя се колко време ще ни изтърпи... Попринцип ще се виждаме с нея един-два пъти седмично, но ако имаме нужда от нещо, на линия е 24/7. Впечатли ме умението и да се разбира с Кармен - английският на португалката е направо кошмарен, но Моника като че ли може да чете мисли. Явно има опит.

Кармен

Кармен... засега ме оставя със смесени чувства. От една страна прави много сладки гривнички, чантички брошчици и други джунджурии, свири на цигулка, говори си с всички, въпреки че знае точно две думи английски и като цяло е много дружелюбна и общителна, когато пристигнах, тя тъкмо се готвеше да ми остави бележка за "добре дошла", преди да си легне:

 От друга непрекъснато мрънка за нещо - слънцето прозирало през пердетата, тенджерите били стари, интернетът бил бавен (по мои наблюдения е същият като вкъщи), това я боляло, онова я боляло, не можела да ходи дълго време, не можела да става рано, застраховката не била покривала изправяне на зъбите... Има пълно чекмедже с хапчета, билки, семена и какво ли още не. Засега не съм сигурна дали действително е крехка и болнава или просто я тресе хипохондрията.

Анамари (да, пише се слято)

Лъчезарна млада румънка (трансилванка при това), нашият координатор - тя ще ни помага и напътства в работата. Ние сме и първите доброволци, явно ще се учим заедно, в движение. Разведе ни из центъра на града, показа ни супермаркетите, киното, театъра, галерията и бирария Forint, където изпихме първата си бира - Borsodi, произведена в Мишколц.

Апартаментът
Доста приятно място, напълно оборудвано, в самия център на града. Предишните доброволци го бяха оставили малко мърляво, но с това се справихме почти веднага. Навсякъде по стените има рисунки и колажи:

Не пропуснах да дам и своя принос:

Тук-там са оставили бележки с унгарските наименования на предметите. Само да се научим и да ги произнасяме правилно...

Както споменах преди, избрах си най-малката стая - когато нямам много лични вещи по-голямо помещение би ми изглеждало празно и ми е неуютно. Минусът е, че ще трябва да мина без бюро (имам само едно малко шкафче и разклонителят не стига до него), но се нагаждам както мога.

Фермата

Barathegy Rehabiliation Farm се намира в западните покрайнини на Мишколц. Tам пребивават до 15 души, страдащи от разнообразни душевни и умствени заболявания. В общи линии съм доста впечатлена - "клиентите", както ги  наричат, не са напълно самостоятелни, но никой не им прислужва - по строг график си разпределят домашните задължения, стига само някой да ги наглежда. Навсякъде има картинки и табелки с обяснения и указания, преди всяко хранене се чете молитва (Моника обясни, че не било по религиозни причини, по-скоро сигнал, преди който да не започват да се хранят, докато не са се събрали всички), свободното време се прекарва в градината или в ателието, където правят хартиени кошници, парцалени черги, бродирани кърпички и други предмети, които продават около Коледа и други празници. Повечето клиенти са доста дружелюбни и дори разбират по малко английски.

Във фермата също така се отглеждат кози, кокошки, пуйки, прави се сирене (не през цялата година - когато се родят малки доенето спира, докато не поотраснат), има също така кобилка с жребче - голям любопитко, провери ми всичките джобове и се опита да си похапне от дънките ми, и доста дружелюбна магарица, която впрягат в малко фургонче за разходки, когато идват деца на посещение.

За съжаление си бях забравила фотоапарата при първото посещение във фермата, но скоро ще се реванширам, обещавам!