След трикратно отлагане, празненството по случай празника на Свети Янош най-накрая се състоя. На гости ни дойдоха клиентите от дневния център - може би около 30 човека. Сутринта премина в щафетни игри с бутане на количка, пълна с балони, носене на яйце в лъжица, патешко ходене и т.н.; след това имаше доста забавно състезание по танци - участниците се разделят по двойки, всяка двойка стъпва върху парче вестник и "танцува" (т.е. поклаща се в ритъм или дори без ритъм). Който стъпи извън вестника - изгаря. При следващата песен парчето се сгъва на две, след това на четири и така, докато не свършат участниците. Победителите си струваха гледката - набит младеж (чието име не помня), качил дребната си партньорка на рамене, докато върти някакви странни пируети на един крак под съпровода на Шакира. (По повод гледките - снимки от събитието не мога да пусна, забранено ни е да публикуваме или споделяме снимки на клиентите, без писменото съгласие на родителите). Последва обяд и задружен вой "happy birthday" за Миши, който имаше рожден ден, след това разиграване на легендата за Свети Янош и дявола (в ролята на дявола - Жолти, имаше рога и опашка, почти като онази, която като невръстно хлапе накарах мама да ми ушие, след като ме заведе да гледам Ян Бибиян в театъра), с което празникът приключи.
И след това...
Анамари дойде да ми каже, че Вики и помощничката и Адриан очаквали нов ученик по езда този следобед и ако съм била искала, можело да отида да гледам. Много ясно, че исках! Не останах само с гледане, обаче - дадоха ми да изчеткам кобилката, Тюндер (в превод "фея"), помогнах да затворят малкия немирник, за да не се пречка и после ме качиха да се повозя. Последваха обичайните упражнения за начинаещи - с ръце, хванати отпред на седлото, с ръце на таза, с ръце във въздуха, крака в стремената, крака извън стремената и прочее. След около десетина минути обикаляне в кръг, се случи Случката. Една тлъста, мазна муха ухапа Тюндер, тя се извърна да я ухапе в отговор, спъна се и аз се изтъркалях от гърба и като зряла круша. След кратък момент на паника (ау, добре ли си, удари ли се, ЖИВА ЛИ СИ?) продължихме без повече произшествия. Ако не броим гадните мухи. Явно бяха надушили, че съм сочна мръвка, защото до края на следобеда кървях от поне десет места.
Сега си имам ожулен лакът и като го гледам ми става мило и свидно. Не съм имала подобни травми от вече не помня колко отдавна. Може другата седмица да ставам на 22, но мисля порастването да го поотложа още малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар