Ама че вечер

Току-що се прибирам от среща на нещо, наречено The British-Hungarian Club.

Както се оказва, когато BOSH отворили филиал в Мишколц, пратили сума ти хора от Англия и Уелс да работят тук. Започнали да си правят разпивки всяка седмица в Grizzly Pub в центъра, присламчили се и някои от любопитните местни и ето ти - The British-Hungarian Club. Постепенно мястото се превърнало в сборен пункт на всички чужденци, пребиваващи в момента в Мишколц и унгарци, които искат да си побъбрят с интересни хора и да завържат контакти в чужбина. В момента май има само един истински британец, останалите са испанци, французи, един индиец, някакво създание с азиадски вид и унгаро-афро-виетнамска кръв (наричахме го азиатското негро, той много се смя) и дори една българка (познай, мамо, как се казва - Мариета!), която обаче била в командировка и си заминавала другата седмица. От толкова много лица ми се зави свят, знам че някой се казваше Ласло, друг Херман, Виктория и Габриела, но да пукна, ако мога да свържа име с физиономия или история. Един бил музикален продуцент (не продуцент от продуцентска къща, а човек, който миксира "бийтове", които после DJ-ите и рапърите вкарват в парчетата си - какво ли не научава човек), един тъкмо завършил училище и чака да му oдобрят EVS проекта за Австрия, няколко преподаватели по език, които ми разказаха, че "преди време имало една, дето преподавала български, ама май била гъркиня" и какви ли не още образи. Това, което в началото ме шокира беше, че разговорите с почти всички започваха по този начин:

"Тука в университета ли сте?"
"Не, доброволци сме."

"Аааа, Симбиозиш, знаем къде живеете!"

Явно Клаудия и Жулиен са били доста общителни. Може би и ние ще започнем да си каним гости. За всеки случай, няма да е преди да запомня кой кой беше и как се казваше.

А, за, освен това получих покана за крикет за идната неделя.