Събрахме се, най-после, тримцата доброволци. Олмо пристигна в събота, два часа по-късно, отколкото го очахвахме, забавили му полета от Мадрид. Май малко си пада кроасанче, има повече помади за коса, отколкото някога съм виждала събрани на едно място, но иначе изглежда симпатяга. Преди две-три години ходил на младежки обмен в България - научил се е да казва "здравей", "благодаря" и "аз съм Олмо, ти как се казваш?" и много му харесало в Пловдив. Засега ме спасява от Кармен, за което няма как да не съм му благодарна, въпреки че не знам колко време ще я изтърпи. Тя му говори на испански, но на него изглежда му е неудобно заради мен и й отговаря на английски, така че майтапът е пълен.
Днес Моника ни заведе при Жолти от Регионалния офис за младежко развитие, да направим планове за близкото бъдеще. Очертават се доста интересни неща - първо ще трябва да отпразнуваме Св. Янош на патерици, защото клиентите от фермата бяха подготвили малка пиеска и бяха много разочаровани, когато събитието се отмени. В понеделник, пак във фермата, ще се събират представители на различни младежки организации и ще трябва да споделим впечатленията си за EVS, около седмица по-късно ще правим нещо подобно, но с гимназисти (ще ги зарибяваме, един вид) на излет някъде из хълмовете, ще ходим и до място наречено "фабриката" - изоставена фабрика, сега превърната в арена за партита, младежки фестивали и екстремни спортове - и вероятно ще се срещнем с други доброволци (доколкото разбрах - от Турция). Следващият вторник започват и езиковите ни курсове.
Попитах Моника дали ще е възможно да взимам уроци по езда във фермата и отговорът и направо ме извади от кожата от щастие! Можело, нямало нужда да плащам нищо, но платежоспособните клиенти били с предимство. Като и казах, че искам да помагам при грижите и подготовката на кончето много се зарадва, каза, че имали нужда от подобно нещо, но не очаквала някой от нас да прояви интерес. Вероятно ще мога да започна тази или следващата събота, но засега се ограничавам с подмазване на кобилката с ябълки. Вече като ме види и веднага доприпква да ми прерови джобовете.
Разузнаването ми за културната програма на Мишколц ми донесе едно доста голямо разочарование - миналия сезон са играли Les Miserables (за тези, които не знаят - любимият ми мюзикъл ever), но тази година няма да го има. Големият хит тази есен ще е Чикаго. Може и да отида да го гледам, въпреки че никога не ми е бил сред фаворитите.
В заключение - видео, в което поляците показват, как се прави реклама на нова постановка. Учете се, хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар