Още малко за уикенда

И за да не си помислите, че знам само да мрънкам и да се оплаквам, нека поразкажа и за хубавите неща, които ми се случиха тия дни.

Започвам пак от петък. Както споменах по-долу, имахме промяна в работната програма - вместо във фермата трябваше да отидем в дневния център (майчице, още не съм ви разказала за дневния център, трябва да спретна скоро един пост и за това). Някаква колежка щяла да напуска - заминавала за Швейцария - и сме щели да и правим изпращащо парти. Отидохме, позабърсахме масите, наредихме столовете, събраха се всички в салона и... започнаха да пеят "Честит рожден ден, Веси"! Направо щях да падна от изненада. Послушахме малко музика, потанцувахме, Бори тържествено ми връчи Тортата (да, мамо, розова) и ме натириха да си ходя, полагал ми се почивен ден. Тук замалко ще се върна към предишния пост - ако тогава ми бяха казали, че ще имаме гост, можеше да отида да го взема от гарата, а не да виси там като преоценена луканка. Ама то се иска малко мозък за тия неща. Както и да е. Торта.

В събота, както вече казах, спах цял ден и поработих малко над ризницата - много бавно става, но поне сега като си приспособих инструментите, не ми излизат пришки по ръцете и работата върви по-лесно.

В неделя, тъй като се падаше първата неделя от месеца, на главната улица имаше антикварен базар (или както му казваме ние - битак). Поразгледах малко, преди да тръгна за работа и си подарих ето това:

 

Май прешъс!

На работа беше подобаващо спокойно - отидох, обядвахме и клиентите легнаха за следобедна дрямка. Аз се отбих до конете и магаренцето да им занеса ябълки, поиграх си с яренцата, посъсках си с гъската (това май не беше много умно от моя страна, намерим ли се от една и съща страна на оградата - спукана ми е работата), потичах с палетата и дойде време за следобедна закуска. След това почистване на стаите на клиентите (т.е. те си ги почистват, а аз гледам да изхвърлят боклука навън, а не да го насмотат зад гардероба), вечеря и обратно вкъщи. Отбих се до парка за среща на бритиш клуба - тъкмо бяха приключили играта на крикет, но ми казаха малко за правилата и ми дадоха да опитам няколко пъти. С бу'алката съм гола вода, но мятам много мазни ниски топки и си заслужих похвала :))))) На връщане един от многобройните Ласловци ми разказа, че хълмът Аваш бил прокопан от изби, че навремето не пиели толкова бира, а се разхлаждали с ледено вино, разредено с газирана вода (това и аз си го правя, много е свежо), но преди години плъзнала някаква болест по лозите и вече не правели вино и ми показа едно ресторантче, където чат-пат се събирали с клуба и където правели "феноменални" палачинки със сирене и мармалад. На път към къщи ги оставих в Grizzly's, където щяха да дават финала Италия - Испания и се прибрах за леден душ. И общо взето с това се приключи уикенда.