събота, 16 юни 2012 г.

Кармен

Вероятно през следващите месеци ще ви се наложи да четете доста оплаквания по адрес на Кармен. Може би е добре да ви обясня ситуацията още от сега. 
Кармен е най-голямото мрънкало, което някога съм срещала. Знае точно три думи на английски и ги използва само за да се оплаква от нещо. Горещо е. Студено е. Вали. Интернетът е бавен. Слънцето изгрява прекалено рано. Не може ли да ходим на работа от 12? Ако си тръгваме и в три ще е направо приказка. Боли ме главата. Уморена съм - това е най-редовното, с него ставаме и си лягаме, направо е като мантра. Защо трябва да ходим на езикови курсове, не може ли да идва учител в апартамента? Защо АХА не покрива изправяне на зъбите? Защо не идват да ни взимат с кола, като ходим до фермата, ами трябва да катерим хълма пеша? Защо не може да си купим пасатор? И фритюрник? Как така не е необходимост, аз съм свикнала да ям пържени картофи. Във вторник ми се яви с един списък с неща, които Моника трябвало да ни купи. Като отворих шкафа се оказа, че си имаме всичко необходимо. Е, да, ама не било ново.
Болна е от какво ли не, непрекъснато гълта някакви хапове, дъвче семена, вари чайове и какво ли още не. Много ми е забавно, когато започне да ми чете лекции за здравословното хранене. Може да тежа колкото новороден хипопотам, но не съм аз тази, която страда от паническо разстройство, инсомния, анемия, лактозна непоносимост, 15 различни алергии и получава мускулна треска за цяла седмица, защото е качила пазарската торба до петия етаж.
Не дай си Боже някой да я помоли да свърши нещо! Девойката учи психология и казва, че е дошла, за да провежда терапии. Как точно ще ги провежда, като за една седмица не успя да се научи да казва името на града правилно, камо ли да научи една-две думи на унгарски? Хубаво, ще изчакаме да започнем езиковите курсове, след това ще е по-лесно. Но до тогава само да посмеете да я помолите да измие два домата за общия (!) обяд. 
Олмо пристига днес. При  миналия проект доброволците са били само двама и са използвали третата стая за да съхраняват излишните неща. Може ли да приберем допълнителните завивки (които ще се ползват от всички) в единия от нейните два (другите две стаи имат само по един) гардероба? Не, разбира се, ползва си ги и двата, няма място. Може ли да проявим малко гостоприемство и да изпържим две яйца, за да може човекът, с който ще живеем 9 месеца, да не се чувства като пратен на заточение? Откъде-накъде!
Несъобразителността и не знае граници. Някак преживявам стърженето на цигулка (нали ви казах, че свири на цигулка? Е,"свири" не е най-точното определение), дори когато е в 10 вечерта, но някак не ми е приятно, когато си оставя употребените дамски принадлежности в тоалетната. На всеки му се случва да забрави (признайте си, момичета), но когато започне да се натрупва купчинка, значи е време за сериозен разговор. 
Олмо ще пристигне всеки момент, така че трябва да бягам. Очаквайте продължение.

1 коментар: