Седмично включване

В понеделник фермата стана домакин на Събитие - Жолти от регионалния офис беше довел представители на различни младежки организации и училищни съвети, показахме им фермата, запознахме ги с някои от по-общителните клиенти и седнахме да отговаряме на въпроси, каквито, както ни увериха, ще ни задават много често и в бъдеще. Харесва ли ви тук? Кога пристигнахте? Успяхте ли да разгледате? Как е храната? Липсва ли ви гаджето? Имаше и някои по-сериозни, на които - уви! - моите колеги доброволци тотално се издъниха. Аз се оказах единствената, която знаеше, че проектът ни не е просто "проекта", а си има име ('Hold my hand') и каква е основната му цел, както и че в Унгария има и други градове, освен Мишколц (чието име варира между "мишклок", "мишлок", "микшолк" и други производни, в зависимост от това дали го произнася Кармен или Олмо), Дебрецен и Будапеща. Срам и позор.

След това ни откараха до Фабриката, където повториха операцията с тамошната доброволка (за нея по-късно) и ни пуснаха да разгледаме.

Фабриката, както писах и преди, е старо предприятие, запуснато след разпадането на СССР и в момента служещо за арена на екстремни спортове - голям, затворен скейт парк и една от най-големите стени за спортно катерене в Европа (или поне така ни обясниха). Там се помещава другата доброволческа организация в Мишколц - Komlostetoi Kerekparos Sport Klub. Доброволката им е родом от Турция и представлява доста тъжна гледка - едва-едва говори малко английски (по-малко и от Кармен), самичка е - доколкото разбрахме още едно момиче трябва да пристигне тази или другата седмица - и си няма и представа къде е попаднала. Не знае какво трябва да прави, нищо не разбира от екстремни спортове и не се интересува от тях, не знае, че трябва да има уроци по унгарски, колко почивни дни на месец и се полагат, какво покрива застраховката и, не знае как да стигне до центъра на града, нито че има фейсбук група за всички доброволци, които в момента се намират в Унгария. За съжаление трябва да кажа, че вината си е само нейна. Като отворих интернет, точно за две минути намерих пълната информация за проекта и, не е като да е скрита. Не може да заминеш някъде за половин година и да не си направиш труда да потърсиш малко информация. В този ред на мисли - не може и да заминеш, без да имаш поне основни знания по някакъв западен език - вярно, нямат право да го изискват от теб, но как точно очакваш, че ще си комуникираш с останалите? Как ще взимаш уроци по унгарски, като те се провеждат на английски? Мислете, хора, проявете малко отговорност.

Във вторник започнаха уроците ни по унгарски. Започнахме от абеве-то, както се полага, и още на втората буква Кармен започна да мрънка, че било трудно. Унгарският език не прилича на никой друг (освен на финския, но са доста далечни роднини), използват доста специфични комбинации от звуци, но научаването му в никакъв случай не е невъзможно. Отношението на португалката към всичко, което "не е като вкъщи", както и абсолютното и нежелание да положи минимални усилия, за да постигне нещо, направо ме изкарват извън кожата. На Олмо също му е трудно, имам чувството, че му е физически невъзможно да произнесе звука "ш", но поне се опитва. И ако първият урок не хвърли учителката ни в потрес и ужас, то вторият със сигурност е свършил работа. Започна се Кармен, която заяви, че имала много работа и нямала време да учи, защото било трудно и се завърши с Кармен, която в края на часа попита "а няма ли в унгарския нещо като I am, как се разбира кой върши действието?", след като половин час бяхме учили местоимения и бяхме спрягали глагола "съм".

В сряда имах рожден ден. Ужасявах се от този момент още от заминаването си. Досега не ми се беше налагало да прекарам рождения си ден в компанията на непознати, които дори не харесвам. Слава богу, не ми се наложи и този път - Кармен и Олмо ходиха на басейн с клиентите от фермата, а аз провеждах уъркшоп в дневния център. Вечерта отидохме в Grizzly's - беше сряда, денят за срещи на Бритиш клуба, освен това даваха мача Испания-Португалия. Там се заприказвах с един от многобройните Ласловци, който имаше имен ден, та се черпихме един друг. Оказа се неизчерпаем извор на информация и след разпивката се прибрах с дълъг списък с места, заслужаващи посещение. Освен това ми разказа за младежките си пътувания до България, колко много му харесало в Несебър и как обикалял през нощта около Александър Невски, защото при едно пътуване до Гърция не ги пуснали да минат границата и се наложило да пренощуват в София.

В четвъртък, освен урокът по унгарски и работата във фермата, имахме и втори урок по езда - този път се включи и Олмо. Мина без произшествия, Вики ми показа как да накарам кончето да си вдигне крака, когато искам да почистя копитото, което на Олмо не му се отдаде - Тюндер започна да го пердаши с опашка през лицето и той се отказа. Аз успях да се справя от втория път. Явно редовното подмазване с ябълки си е свършило работата.